или

"Ku-hai  yu-sheng"

IN STATU NASCENDI

XII/1024

.........

Подрежда времето двумерно

колода вероятни светове,

пробожда ги имагинерно

лъчът на мислещото битие...

И свързани с причинна нишка,

подобно карти във ръце на маг,

редят се мигове излишни

в безкрайно-безначален кръгов бяг...

Изнизват се хронони време,

поръбвайки декартовия лист

и хвърлят гравитонно семе

във лоното на всеки квант лъчист...

.........

Алюзията за хайку ориентираното (тринарното) разбиране за същността на триединството - “пространство-време-енергия”- дойде от цикъла на Д.Брин за Диджойския вариант на интегриране на цивилизациите от “земен тип” (в смисъл - притежаващи земен тип логика на възприемане на околното, която пък е, може би, следствие на биологичните основи). (Г.Кацаров)

Идеята за колодоподобността на световете, принадлежащи на една Вселена, не е нова, както и схващането за “затвореност”, цикличност на самата колода - т.е. преминавайки последователно от една в друга “карта” в крайна сметка се оказваме в началната. (Жак Анжел)

Много е вероятно цикличността в развитието на всяка от възможните вселени (с вероятност за осъществяване при флуктуиране на субстанцията различна от 0) да се изразява графично с нещо наподобяващо многомерен декартов лист, като всеки негов дял (във всеки от квадрантите) представлява един завършен цикъл - взрив-колапс, а самата вселена преминава последователно през подциклите на всички квадранти. Ще отбележим, че тук става дума за Вселена, породена от субстантна флуктуация, а не за множествеността на една Вселена, “разклоняваща се” в подвселени след сбъдването на някое събитие. Без да съм напълно убеден, мисля, че тъкмо това е имал пред вид Кацаров, написвайки горното, а и някои от следващите неща.  (Жак Анжел)

THE CREATOR

А.

ХХ/0836

В самото семе изначално,

родило нашия Всемир,

битува Аз-ът ми ментално,

очаквайки духовен пир...

Но вероятната вселена,

която се осъществи,

бе само с мономерно време,

със ред на "после" и "преди"

и вместо с мисловни полета -

от твърда материйна тленност

вселената беше заета,

от a-та си, чак до z-а  ...

.........

Струят потоците от данни,

а всъщност, те са и света;

преплитат се в конструкти странни

реките инфосветлина*...

И Аз-ът ми попива всичко,

и слят е неразривно с тях -

на вечност себе си обрича,

забравил древния си страх...

.........

Продължавайки от предната бележка, ще добавя само, че от всички възможно осъществими Вселени реални са само тези, в които има причинно-следствени връзки. Последните от своя страна пък обуславят възможността за самоосъзнаване на самата субстантна флуктуация. Това е своего рода солипсизъм на мега ниво, или проява на слабия антропичен принцип, ако щете. Иначе казано - за да съществува една Вселена, то в нея трябва да има условия за зараждане и еволюиране на разум. Освен това от постулираната ненаблюдаемост на други Вселени (бих добавил и на “вселени-разклонения”) следва, че вероятността за тяхното съществуване е цяло число (0 или 1), но е недоказуемо както със средствата на самата Вселена и/или нейно разклонение (нещо като изроден вариант на Гьоделовата теорема), така и със средствата на самата субстанция (ако по някаква невъзможна случайност те ни станат достъпни. По нататък този солипсизъм на мега и макро ниво Кацаров го доразвива. (Жак Анжел)

* - За по-“картинно” описание вж. в нещо в SF литература; пак там, а и не само - за зараждането на виртуалната реалност като етап от “информизирането” (приобщаване към глобалното инфополе) на човешкия разум. (Г.Кацаров)

** - Взето от цикъла “звезден странник”, вж. и по нататък. (Жак Анжел)

В.

587/1063

Попаднал във времев каньон,

настигнат от древна умора,

в първичния кварков бульон

духът ми потърси опора...

Битуващ в материйна тлен

притиснат от нейното бреме -

рой спомени идват при мен                     

от бъдно и минало време....

.........

Припомних как в свойте ръце

обхванах субстантното "НИЩО" -

от смътното "МОЖЕ" към "Е"

изпредох причинните нишки...

Припомних Великия взрив,

родил и Пространство, и Време,

когато Духът бе щастлив

мечтата за бъдна Вселена...

Припомних и първия миг,

с началните общи константи¹;

как после звезди сътворих

и себе си - звездния  странник^**...

Създадох безброй светове

и новия Космос прегърнах,

в информационно поле

аз свойта менталност превърнах...

1 - според някои схващания т.нар. мирови константи не са постоянни, а се променят с еволюирането на вселената,била тя “основна” или “разклонение”. (Г.Кацаров)

По нататък под “човек” да се разбира “солта” в термина Homo sapiens, защото вероятно по много сходен начин се самоопределят “разумяните” каквито и да са, стига да се ползуват от “земен тип логика”. (Г.Кацаров)

С.

679/1033

Не съм създавал светове -

цял клас вселени аз създадох

и на една от тях поне

безсмъртния си Дух предадох...

В несъвършения човек

аз влях разумното начало,

обричайки на кратък век

измамливото тленно тяло...

И вярата, че има Бог,

а т.е. - висша, мъдра сила

внуших му...

             Бях ли строг?...

Достатъчно ли го закрилях?...

.........

А може би съвсем сгреших

пропъждайки го на Земята -

не знам защо я съхраних

и отделих от пустотата...

Оставих спомена за рай,

с мечта за връщане обратно

след някакъв последен край -

сгреших отново неприятно...

За прошка моля своя брат,

когото сам такъв създадох

(в едно със неговия свят)

и му мечти нелепи дадох...

Но той дали ще ми прости

за свойта рухнала надежда,

за всички рухнали мечти,

които в "нищо"-то извеждат?...

.........

Усвояването на “люлката” и нейното преобразуване навярно е присъщо за всяка цивилизация от “земен тип”, т.е. тръгнала по пътя на технологичната еволюция; другите - нетехнологичните (макар че в най-общ смисъл всичко е технология) - просто не бихме ги разбрали, поне докато и те, и ние не достигнем някакъв етап в развитието си, от който нататък комуникирането, инфообмена няма да зависи от конкретния тип логика и/или еволюционен път. (Г.Кацаров)

По логиката на предната бележка би било резонно разумяните на идиоматично ниво да наричат люлката си “земя”. Разумът е apriori в състояние на неудовлетвореност (инак просто би прекратил съществуването си), тогава и идеята за рай - пак на идиоматично ниво - ще е неотменна негова спътница, развивайки се и обогатявайки се заедно с него. Това, казано с други думи, не е нещо повече от една донякъде белетризирана идея за съвършенство и вярата в нейното осъществяване, въпреки доказателствата за противното. (Г.Кацаров)

D.

874/1043

Във бесен бяг, до изнемога,

пришпорвах своите коне,

стаил в душата си тревога

от миналите векове...

.........

Свещено беше мойто име

в езика безнадеждно стар

и власт от небесата имах

над всяка низша земна твар...

Научих хората на всичко,

което знаех само аз,

но не започнали да сричат,

прокрадна се злокобен глас...

И племето човешко стана

на всичко чуждо подъл враг -

воюваше то непрестанно

със планини и с морски бряг...

За кратко цялата планета

човекът взе под своя власт,

но не доброто в него свети,

а разрушителната страст...

.........

Тогава в бяг, до изнемога,

пришпорих своите коне,

стаил в душата си тревога

за идващите векове...